Постинг
26.03.2009 16:13 -
Когато слънчогледите не вярват в слънцето
Автор: heartofthefire
Категория: Изкуство
Прочетен: 2656 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2009 13:34
Прочетен: 2656 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 12.08.2009 13:34
Когато слънчогледите
не вярват вече в слънцето,
а нестинарите сами прогонят огъня,
когато корабите
се завръщат в съмнало,
но мишките им загризат посоките...
Тогава и кошмарите
са сбъднати. А самотата
драконово те гори по пръстите.
И няма даже въглени.
Остава само прах... Белязва те .
Свирепата тъга от непрегръщане.
Тогава ти си тъмния.
Изгубил себе си във тъмното.
Изгубил и крилатото в крилете.
Разкъсал дланите си .
В яздене на пътища,
но не достигнал пътя . И сърцето си.
Тогава ще съм там, където
следите ти оставят бездни.
Където пролетите идват сиви.
И гола и безщитна ще съм.
Само с нежност.
Не искам обич. Искам да те вдишвам.
не вярват вече в слънцето,
а нестинарите сами прогонят огъня,
когато корабите
се завръщат в съмнало,
но мишките им загризат посоките...
Тогава и кошмарите
са сбъднати. А самотата
драконово те гори по пръстите.
И няма даже въглени.
Остава само прах... Белязва те .
Свирепата тъга от непрегръщане.
Тогава ти си тъмния.
Изгубил себе си във тъмното.
Изгубил и крилатото в крилете.
Разкъсал дланите си .
В яздене на пътища,
но не достигнал пътя . И сърцето си.
Тогава ще съм там, където
следите ти оставят бездни.
Където пролетите идват сиви.
И гола и безщитна ще съм.
Само с нежност.
Не искам обич. Искам да те вдишвам.
много, много добра...
Ти самата си едно Слънце, Рен (:
Колкото и да (раз)даваш, винаги ще имаш още от тази Oбич!
цитирайТи самата си едно Слънце, Рен (:
Колкото и да (раз)даваш, винаги ще имаш още от тази Oбич!
2.
анонимен -
DQ
26.03.2009 22:16
26.03.2009 22:16
Когато надеждата ми натежи,
като шепи с пясък,
оставам със своите мисли
и блянът за пролетна пустиня.
После Слънцето отплава,
за да потъне в нощ Луната.
цитирайкато шепи с пясък,
оставам със своите мисли
и блянът за пролетна пустиня.
После Слънцето отплава,
за да потъне в нощ Луната.
3.
анонимен -
Слънчогледите заспиват нощем
25.04.2009 22:06
25.04.2009 22:06
Не заспивай когато умират звезди
защото те не са далеч от тебе,
и няма правилни и трудни спирки
и няма нещо за което да погребваш.
Не заспивай в глухото мълчание покръстена
когато стъпките загубили са мекото
когато "никъде" е някак в теб загубено
белязана от болни сънища на пусто.
Защото всяко чакане е спряло до загубване
и всяка празнота изпусната от мислите,
защото думите не са за нас единствени
когато толкова край теб е вече с тях изпуснато
Не заспивай между белите си нощи
в тунела на една погребана посока
защото всеки плаща с кръв това кръстовище
в което няма път към другата си огледална същност.
цитирайзащото те не са далеч от тебе,
и няма правилни и трудни спирки
и няма нещо за което да погребваш.
Не заспивай в глухото мълчание покръстена
когато стъпките загубили са мекото
когато "никъде" е някак в теб загубено
белязана от болни сънища на пусто.
Защото всяко чакане е спряло до загубване
и всяка празнота изпусната от мислите,
защото думите не са за нас единствени
когато толкова край теб е вече с тях изпуснато
Не заспивай между белите си нощи
в тунела на една погребана посока
защото всеки плаща с кръв това кръстовище
в което няма път към другата си огледална същност.
dennis написа:
много, много добра...
Ти самата си едно Слънце, Рен (:
Колкото и да (раз)даваш, винаги ще имаш още от тази Oбич!
Ти самата си едно Слънце, Рен (:
Колкото и да (раз)даваш, винаги ще имаш още от тази Oбич!
:) слънчева усмивка
Търсене
За този блог
Гласове: 597
Блогрол
