"Когато ме направиш слаба, 
когато ми отвориш рана-
ще станеш по- голям от хляба.
Защото с болката се храня."
( Камеля Кондова) 

Поискай ме нахапана от ласки
да стрелям с глас по тишината.
Избягай ми. В съня ме стряскай,
че тази нощ обесиха луната ...

А после натроши небето. Цяло.
За да ридая над издъхнал пристан.
Кажи ми че съм мъртва. Ялова.
(не всички живи знаят да обичат) .

Вдигни и клада, за да нямам вяра.
Ще я оплача като в чумно време.
И давай смело. Направи ми рана.
(когато си жесток си ми потребен).

Поискай ме, пречупена и малка.
Та ако ще дори... да е цинично.
По дяволите! Искам да заплача.
След болката се уча да обичам!