Е, добре, цинична съм... Твърде много за едно дребно на ръст и леко като перце младо момиче със смеещи се очи и мъркащ глас. Твърде много е...
А всъщност достатъчно...съвсем достатъчно... За червенокосата среднощна скитница... Косите са почти до кръста ми... Кожата ми е бледа...толкова бледа... понякога това те плаши, нали...Те казват че имам очите на демона... Твърде много ли е ...
Постинги в блога от Август, 2009 г.
31.08.2009 17:39 -
КОЛКО АМУРИ ЗАСТРЕЛЯ
Колко Темиди отгледа
в кервани от глухи тълпи?
Как ти гризяха ръцете
и с тях си строяха очи?
Колко Амури застреля
в почест на гниещ герой?
Колко небета уцели
празното в твоя затвор?
Колко вериги понесе
за шепа с оловни мечти?
Как ли крещиш зад завеси,
прогорени от зверски вини?
16.08.2009 11:47 -
Накрая ще се влюбвам само в дракони
Накрая ще се влюбвам само в дракони-
по-лесно е след тях да се умира,
по-лесно се прощава и вината им,
за кладите, за болката и виното,
което е горчиво като хората
и толкова изпразнено от сладост,
че страшно ми напомня на живота
с обесените прошки и с шамара
по бледото лице на нежността ми,
напомняйки, че вече е излишна
и само аз съм глупава и плача,
повтаряйки, че страшно ще ми липсва.
Тогава ще е лесно, много лесно,
разбирам същността им да изгарят,
да викат лешояди с тъмни песни
и сринати усмивки да оставят.
Накрая , но пък края е далече
а тук живеят някакви човеци,
и аз се влюбих, но е толкова нечестно,
че не е дракон. А е безчовечен.
12.08.2009 14:09 -
Тъмницата под влажните стълби
Ще те чакам в тъмницата
под влажните стълби
на твоя дом...
Тя спи горе
в легло украсено с гардении,
без ни най -малка представа
че под стълбите има тъмница...
И откъде да знае...
в пода е вдълбан метален капак,
който води натам,
но ти си го застлал
с онзи красив персийски килим...
А тя е толкова слаба,
че няма сили да го премести.
Ще те чакам в тъмницата,
която съграждахме двамата...
Където въздухът ухае на тежко
и застоляло...
Но знаеш ли... аз нося ябълка.
Нали още помниш ябълковото ухание-
толкова леко
и съвсем незабравимо...
Но ти харесва.
Харесва ти много.
Прави въздуха луд и различен.
Въздух като за теб.
Въздух като за мен..
Ще вземеш ли ябълката ?
Те казват-
" В нея е скрита или отровата на змията
или светлината на белия гълъб" .
И ти няма как да разбереш преди да решиш...
Ще вземеш ли ябълката ... ?
А всъщност
защо се срещаме в тъмницата
под стълбите на твоя дом ?
Не ти ли е виновно-
тя спи горе в пухени завивки
обградена от гардении...
Ако захапеш устните ми
до кръв сигурно ще си спомня...
Ако ти оставя белези ...
навярно ще ми кажеш...
Призраците от миналото
могат да се срещат само в тъмните ъгълчета,
ъгълчета , по- тъмни от тях самите...
... единствено така забравят че са призраци...
наказани да живеят друг живот
на светло...
Търсене
За този блог
Гласове: 597
Блогрол
