Е, добре, цинична съм... Твърде много за едно дребно на ръст и леко като перце младо момиче със смеещи се очи и мъркащ глас. Твърде много е...
А всъщност достатъчно...съвсем достатъчно... За червенокосата среднощна скитница... Косите са почти до кръста ми... Кожата ми е бледа...толкова бледа... понякога това те плаши, нали...Те казват че имам очите на демона... Твърде много ли е ...
Постинги в блога от Май, 2008 г.
05.05.2008 10:45 -
ПРИСЪДА ЗА ОБИЧАНЕ
Измислих те. (Без право на отричане.)
Нарекох те на всички пълнолуния.
Покръстих те в жарава. За обичане.
А ти бе само огън - за погубване.
Не съжалявах. Просто те целувах.
А после ме оплакаха звездите.
Но аз не спирах. Жарко ти танцувах.
И нещо ти нашепваха косите.
Не ги докосна ( само ги отряза).
С усмивката на тъмните палачи.
Те падаха... красиво. Но безгласно.
(И с писък те кълнеше даже здрача.)
Не знаеше. Не можеше да знае.
Поиска черните коси... за спомен.
От дъжд и пепел тихо те изваях.
Но си останах... дяволски виновна.
Измислих те. (Без право на отричане.)
Но те измислих... и без шепа вяра.
Не огън. А присъда за обичане.
В която нямах сили... да повярвам.
Търсене
За този блог
Гласове: 597
Блогрол