Поета
диша стих
от напуканите устни
на земята.
И няма дом ,
не казва
че боли.
Мълчи
и изкрещява го
тъгата.

Вали,
защото е декември.
( но той
не вярва
на това )
Русалките
ще спят на облак
и ще заплачат ,
за да се роди
дъжда.

Луната горе
ще я няма.
Приседнала
в очите
на сълза.
И в друго
няма да повярва.
Защото той
измислил е
света.

Ще коленичат
спомени
и ветрове.
Мастилото
ще пие
от кръвта му.
За да издиша
босото дете .
Родено
от акорда на пиано.

А аз ще знам
че винаги
умира.
Като щурче
пред кален праг.
Очите му
пулсират -
изпили
черното
на този свят.

Поета
диша стих
от шепите
ранени
на земята.
И в черния
кървящ графит
е възкресение ,
родено
от проклятие.

Не стрелях, никога не се научих.
Не го видя със слепите очи.
Разбивах се сама, за да се уча
- от целувката понякога боли.

И не намразвах. Още ги обиквах.
Но те кървяха - дяволски през мен.
Подпалиха и бялата ми риза -
от пепелта й си направих ден.

Но беше грях. Защото се събудих.
Издигат клади, заради очи.
А този свят проклина пеперуди.
И в тъмното – крилете им гори.

Не бе Йоан, а ме покръсти,
защото любовта е като вяра.
Обичам те, но мразя кръстове.
Не ми прощавай, че ще ги запаля.


Нима не знаеш - нямам нужда.
Какво, че не родиха безпогрешни!
Не чу ли, че понякога се случва
да има будни. С кръв на вещици.


Не се плаши, дори да чуят.
Спусъците дебнат всички истини.
И мисля си - със теб ще се погубя,
тесен е светът ти от измислици.


И знаеш ли - не си виновен!?
Дори Икар по своему е хубав.
Но аз не спя, а чакам нощите -
да се намеря, като се изгубя.


Пегас е бялото безсъние,
което ни разделя, без пощада.
Криле поникват винаги след тръни.
Ако ти дам Голгота - ще избягаш.

Не ми прости, защото си ми всичко.
И днес разпъват ...ако си обичал.
Целуват кал и вярват в нищо.
Разстрелват те...ако си птица. 


Не ми прости, защото ти прощавах.
Сега разбрах, че трябва да се мрази.
И няма слънце. ..те го изтезават
До онзи миг- когато стане залез .


Не ми прости. Не вярвам в Бога.
Но боса се покланям на небето.
Ако получа мъртвата ти прошка
ще има гроб- за мен и за сърцето.

По природа съм родена кучка.
С лая си нахапах и луната.
Не бягай. Все ще ти се случа.
Неизбежна съм. Като проклятие.

В кръвта ми е. Като зараза.
Не се проклинам. Даже се гордея.
До кокал хапя. За запазване.
И върху тръните живея.

И нищо лично.  Много ще ме мразят.
Заради ризата. Тъкана от измислици.
Небе да имат, пак ще се удавят.
В мъртвата река. С горчиви истини.

По природа съм родена кучка.
Вятърът целуваше гърдите ми.
Добра съм. Но научена.
Гримирам даже и сълзите си .