Затова ми се иска аз да говоря за тези автори, да споделям тук творбите им. Защото си заслужават да бъдат прочетени. Аз лично ги открих , само защото четях наред. Преди, вече не го правя. Правех го, докато ги открия. Навярно сега пак пропускам някои добри автори, но заради бълването на текстове, доста от които слаби, изгубих търпение и желание. Но знае ли се- може и да си го върна.
Ще започна с едно име - Киара. Произнеса ли го - искам да изрека куп възторжени думи за поезията й. Но бързо се осъзнавам- поезията й говори сама за себе си. Няма нужда от гръмки фрази и захаросани възклицания.
И така... нека редовете й сами говорят ...
Спойлер за едно пълнолуние... Kiara ( Киара)
И след като всичко завършва със
“dear”.
Не питам.
Не зная .
Не искам.
Имам -
парапет един от очите ти.
Точно тук -
след левия борд.
За умиране.
Имам и коз
в средния пръст
на тази наздравица.
С харизма от токче
и бдение
в презрамка, адамова.
Анхелес -
не се приземявай
на пиедестала
предречени.
Учтиво е...
първо - разбий го.
Сърцето ми.
И после ме питай как се обича.
Събирателно.
Обширно.
Логично.
„My dear...”.
Това е началната стъпка.
С десен палец.
Така се дублира.
Изтрива.
А спусъкът -
той просто е спусък.
Засича понякога.
Точно когато
никотинът
облизва със мисъл
чаршафите.
И ледът полазва
по чувство,
а аз съм толкова
от толкова...
Графитна.
Изопачена.
И ключова.
Шифровай ме.
За да не презираш.
(смъртта ми)
Когато изтръгна
след себе си
нотите.
Най-сладко след
„dear”, мълчи
многоточието в кубче
от устни и вкусове,
и рикошета на пулсове.
И това започва,
за да приключи.
С транскрипция.
“My dear”-
куршумите ми,
хаотично
метрични.
Не убиват.
Само и просто
под градус -
маркират,
“my dear”.
Стъпки две и половина.
Толкова кратки
са всички онези
панорами за рими,
които (с)поделят града ни.
И този полет не би бил,
ако ръцете ми,
ако пръстите ми…
Aко върхът.
Не е просто
друг начин,
за да не
чуваш
телефона
в неделя.
В дотолкова
късо небе
с бяла - прегръщаща риза,
визирайки
едно малко в маслина.
Стилизираш.
Друга стъпка
за връщане.
Друг билет
за същата сцена
с малките хора -
хоризонтално приели
етикета от дрескодове
като начин за хранене.
Натъпчи си това „не” в главата
и аплодирай
този спектакъл
с близалка от
Лола.
Тя те обича.
Всякак.
Все пак е твое момиче.
Другата „dear”.
И все пак
аз се пресичам
понякога в твърдото „р”
на сърцето ти.
Точно преди
да блъфираш.
Умишлено.
Отегчително (е).
Събуждането.
Убождането.
В седем.
По нокти.
И изкуствени мигли.
Без памет.
Без име.
Анонимният екс
в послеписи.
И след като всичко завършва със „dear”.
Не питам.
Не зная.
Не искам.
Имам.
И други кошмари
за сбъдване.
Други нюанси
на „н(я)икой”...
